Blockchain
Блокчейн технологията представлява списък от записи, наречени блокове, които са свързани помежду си с помощта на криптографията. Блокчейнът е децентрализирано съхранение на неизменни данни от равноправен партньор, което е разпространено в мрежа от участници, често наричани възли (node). Всеки блок съдържа криптографски хеш (Cryptographic hash function – CHF) от предишния блок, времева марка (Trusted timestamping ) и данни за транзакции (обикновено представени като дърво на Меркле – Merkle Tree). Времевата марка доказва, че данните за транзакцията са съществували, когато блокът е публикуван, за да влезе в неговия хеш. Тъй като всеки от блоковете съдържа информация за предишния блок, те образуват верига, като всеки допълнителен блок подсилва тези преди него. Следователно, blockchains са устойчиви на промяна на техните данни, тъй като веднъж записани, данните във всеки даден блок не могат да бъдат променени с обратна сила, без да се променят всички следващи блокове.
Блокчейн – технологията седи зад цифровите валути и токени. Раждането на блокчейн се проследява до псевдоним, неидентифицирано лице (или група), известно като Сатоши Накамото. От 2009 г. блокчейнът придоби все по-широко приложение във финансовата индустрия, като на пазара навлизат различни нови фирми и услуги, поддържащи блокчейн. Технологията на Blockchain се използва като публично разпределена книга (distributed ledger) от транзакции в бизнес мрежа, без контрол от нито един субект. Разпределената книга улеснява създаването на икономически ефективни търговски взаимоотношения, при които почти всичко със стойност, което може да бъде проследено и търгувано, без да изисква централна контролна точка. Технологията поставя поверителността и контрола на данните в ръцете на индивида. Доверието и почтеността се установяват без да се разчита на посредници от трети страни.
ICO (Initial Coin Offering) – Първоначално предлагане на „монети“
Първоначалните оферти за монети (ICO) са популярен метод за набиране на средства, използван предимно от стартиращи фирми, желаещи да предлагат продукти и услуги, обикновено свързани с криптовалутата и блокчейн пространството.
За да участвате в ICO, обикновено ще трябва първо да закупите цифрова валута и да имате основно разбиране за това как да използвате портфейли (wallets) и борси за криптовалута.
За да създадат своите ICO, стартиращите фирми подготвят документи, наречени бели книги. Те посочват основните и междинните цели на проекта, основните му характеристики, точния брой токени, които ще бъдат издадени, и колко активи създателите запазват за себе си.
ITO (Initial Token Offering) – Първоначално предлагане на „жетони“
ITO са много сходни с първоначалното предлагане на „монети“ (ICO) – и двата термина често се използват като синоними. Има обаче някои тънки разлики, които трябва да знаете.
Вместо да се използват за набиране на средства за нова криптовалута, фокусът на ITO обикновено е съсредоточен върху предлагането на „жетони“, които имат доказана (или недоказана) присъща полезност.
Това може да включва предоставяне на достъп на инвеститорите до платформа чрез абонамент, като притежателите на „жетони“ отключват правото да използват изключителни услуги в рамките на една екосистема. Пример за това може да включва борса, която в крайна сметка предлага по-ниски такси за търговия.
Има ключова разлика между „монети“ (coin) и „жетони“ (token) в крипто сектора, въпреки че и двата термина се използват взаимозаменяемо в по-голямата си част.
Монетите са криптовалути, които работят на свои собствени независими блокчейн като Bitcoin, XRP и Ethereum. От друга страна, жетоните са криптовалути, които работят на съществуващ блокчейн-и активите обикновено са склонни да използват стандарта ERC-20 на Ethereum.
STO (Security Token)
Предложението STO е подобно на Initial Coin Offering, тъй като и двете са методи за набиране на средства за стартиращи фирми. Все пак STO е по -регулирано от правителството и трябва да се придържа на 100% към правилата, определени от управителните органи. STO са обезпечени с активи и това означава, че те имат някаква парична стойност в реалния свят; това създава безопасна среда за инвеститорите и повишава тяхното доверие.
STO са цифрови активи и могат да се използват за разделяне на значителни активи на по-малки активи. Това позволява на инвеститора да има частична собственост върху продукта.
IPO (Initial Public Offering )
IPO е първоначално публично предлагане и е процес на превръщане на затворена компания в открита (публична). Благодарение на това компанията получава необходимите средства, а инвеститорите – възможността да участват в развитието на предприятието и да реализират печалба. Инструментът предполага първоначално предлагане на ценни книжа на обществеността. По този начин се разпределят не само акции, но и варанти, фючърси, облигации и т.н.
На инвеститорите се предоставя Проспект, който съдържа информация за компанията, нейната структура, методи за управление. Има и бизнес план.
Smart Contract (умен, интелигентен договор)
Smart Contract е договор, който се изпълнява автоматично, когато са изпълнени предварително получен условия. Тези договори са написани в кодови редове и се съхраняват в Blockchain.
Тези договори са цифрови и се съхраняват в публичното пространство, за да може всеки да провери и провери тяхната автентичност.
Някои предимства на интелигентния договор са:
- Скорост: Интелигентните договори са в интернет и са кодове, които се изпълняват, след като условията на договора са изпълнени. Интелигентните договори се изпълняват през интернет, като по този начин отнемат по -малко време от традиционните договори.
- Сигурност: Интелигентният договор използва най -високото ниво на криптиране като този на технологията на блокчейн. Това прави много трудно нарушаването и нарушаването на споразумението.
- Без хартия: Те са в интернет и едно от предимствата на това, че сте в интернет, е, че е екологично чист. За разлика от традиционния договор, това намалява необходимостта от поддържане на купчини хартия за обработка на договора.
- Прозрачност: Интелигентните договори са видими за всяка участваща страна и няма обхват на неправилна комуникация или задържане на информация в интелигентния договор.
Разлики между ICO и IPO
- Обикновено има смисъл да се проведе IPO, когато компанията вече има стабилен бизнес и определена репутация.
- ICO има за цел да издава криптовалута, за да купи продукта, който се създава. Правата на акционерите са от второстепенно значение.
- В случай на IPO, инвеститорът се интересува от участие в проект и дивиденти, а за инвеститорите в ICO, увеличаване на инвестираните средства.
- Всеки участник на пазара може да проведе ICO: физически лица, фондове, организации, предприятия. Всичко, от което се нуждаете, са пари, не се изискват специални познания. Проектите се основават единствено на доверие.
- Инвестирането в IPO предполага, че инвеститорът е проучил задълбочено данните на емитента и е преценил перспективите. Това е инструмент за участници на пазара с опит, например фонд за рисков капитал.
IPO и ICO имат и различни рискове и ползи. Емитентът не може неконтролируемо да изразходва приходите от IPO и ако фалира, акционерът ще има право на дял от активите на компанията. Също така формално инвеститор в IPO има право да участва в управлението на компанията. И инвеститорът в ICO всъщност придобива правата да използва продукта, без това да влияе по никакъв начин на работата по проекта и изразходването на средства, получени от емитентите. Така че рискът тук е много по-висок, но ползата може да бъде по-голяма, отколкото в случай на IPO инвестиция.
Освен това и двата инструмента имат различни начини на регулиране.
Регулаторни мерки за ICO
В ICO почти няма държавна регулация, а в редица страни – Южна Корея, Китай – този инструмент като цяло е забранен. В други обаче държавата се опитва да осигури първичен контрол. Например в Съединените щати има Комисия по ценни книжа, която наблюдава провеждането на ICO и предоставянето на проекта, а платформите, където се събират средства от инвеститори, докладват на държавните финансови органи. В Казахстан се прилага гъвкава регулаторна политика.
Но този подход е рядък. Всъщност гарантите за надеждността на ICO са само репутацията на нейните основатели и блокчейнът като такъв, а това е развиваща се технология. Издаващата компания просто създава платформа с информация и приема парите на инвеститорите – трудно е да се дефинират и формализират такива финансови отношения въз основа на действащите закони. И ако инвеститор стане жертва на измамници или по някаква друга причина загуби средствата, инвестирани в ICO, той няма да може да ги върне законно.
Както в много страни, ICO не е регулиран в България, въпреки че винаги се говори за поемане на контрол върху пазара на криптовалути. Отчетът на финансовите регулатори от 2017 г. обаче е в сила, който определя, че криптовалутите не могат да бъдат признати нито като парични, нито като платежни средства. Също така, те не могат да бъдат отнесени към други начини на плащане или ценни книжа, защото просто няма инструменти за тяхното регулиране. През 2018г. Русия и Украйна се класират на първите места в Евразия по отношение на инвестициите в ICO.
Регулаторни мерки за IPO
Регулаторните мерки при IPO са доста тежки и добре установени. В много страни те се приемат на законодателно ниво. Компанията, която се готви да излезе на пазара с IPO, трябва да извърши дългосрочна работа с държавни институции и инвестиционни механизми.
При което:
- може да се наложи промяна на правната и организационната структура на компанията, преразглеждане на принципите и състава на ръководството;
- трябва да повиши осведомеността за марката, да подобри кредитната история;
- изборът на борса за IPO е важен и когато се определи, искането за IPO се подава до Комисията за финансов надзор. На същия етап трябва да определите партньорите за неговото изпълнение;
- трябва да се избере подходящият момент за поставянето на акции, а около месец преди него се провежда роуд шоу – поредица от срещи с потенциално заинтересовани инвеститори.
Завършването на IPO е поставянето на акции на фондовата борса, когато достъпът е отворен за широк кръг инвеститори. Тъй като искат проектът да отговори на техните очаквания, компанията трябва да се развива, да овладява нови пазари, да разширява производството и да въвежда нови технологии за управление.
Материалът е подготвен от Петя ИЛАРИОНОВА
