През петдесетте години много хора смятат, че до 2015 г. ще се придвижваме до луната с летящите си коли. Все още сме тук и все още шофираме четириколесните си автомобили. Да предвидиш посоката, в която технологиите ще се развият, е много по-лесно днес, отколкото е било преди 65 години. За съжаление, обаче, технологичните постижения невинаги се използват за благото на цялото човечество. Понякога се оказва, че могат да нанесат повече вреди, отколкото ползи. Начинът ни на живот, какъвто го познаваме, е изложен на риск. Но дали страхове ни не са толкова странни, колкото се оказват днес и предвижданията ни, направени през 1950 г.?
1. ПЪЛНА ЗАГУБА НА ЛИЧНО ПРОСТРАНСТВО.
Много хора смятат, че това не е проблем, който се поражда от развитието на технологиите. След неотдавнашните разкрития, че новите интелигентни телевизори могат да записват разговорите на потребителите и да ги споделят, страхът, че нашите домашни уреди може да ни шпионират, става все по-голяма вероятност и е сериозен проблем. Къде ще свърши всичко? Дали желанието ни да прегърнем цифровата ера ще ни накара да се разделим завинаги с нашата лична неприкосновеност? Тревожно е, че един ден може всичко в живота ни да се наблюдава и записва – от правителства, които искат да знаят какво вършим, компании, изследващи навиците ни, или дори банки, които изкат да са сигурни, че не живеем над възможностите си. Онези, които искат да ни отнемат личния живот, често повтарят, че става дума за нашата собствена безопасност. Повтарят, че ако сме толкова загрижени за поверителността, трябва да имаме нещо, което да крием. Така че спрете да затваряте вратата на банята, за да не изглеждате подозрителни.
2. ПОСТОЯННА СВЪРЗАНОСТ С РАБОТНОТО МЯСТО.
Някои може да си спомнят времето, когато стандартното работно време се състоеше от понеделник до петък, от 9 до 17. Когато се прибрахме вкъщи, работата най-често бе забравена до следващия ден или до понедлника след уикенда. Сега това е рядкост да се намери работа, където това все още е така. Тъй като обществото, като цяло, става все по-свързано, можем да очакваме, че работата ще навлиза все повече в дома ни и в семйството. Каква опасност представлява това? Компаниите имат възможност да управляват живота на служителите си, като знаят къде са и какво правят по всяко време. Разбира се, винаги може да се превърнете в работохолик. Но този начин на живот задушава човешкото творчество. Дори и днес повечето американци имат един работен ден допълнително в седмицата. Живот, който води до множество здравословни проблеми (смъртта от претоварване не е необичайна) и социални проблеми.
3. ВСИЧКИ ДАННИ СТАВАТ ЦИФРОВИ.
Днес има живи хора, които никога не са виждали касета на VHS, всичко, което някога са познавали, е цифровата ера на съхранение на данни. Дори най-популярните начини за записване на информация, на хартия и на печатни снимки, стават все по-непопулярни, благодарение на бързината и простотата, която цифровите алтернативи предлагат. Какви опасности крие този начин за съхранение на данни? Съществува риск все по-модерната технология да стане несъвместима с днешния хардуер. Това е нещо, което виждаме сега с данните, които са били съхранявани на касета и флопи дискове през осемдесетте години. Има опасност и всички твърди дискове да бъдат изтрити – може да е много по-лесно да изтриете някои цифрови данни, отколкото да унищожите физическата версия. И какво ще стане, ако в бъдеще децата се учат на клавиатурен машинопис, вместо да пишат? Дали моливите и писалките ще изчезнат напълно? Може ли инструментите на следващия DaVinci да са компютър и мишка, вместо четка за рисуване?
4. ИЗЦЯЛО РОБОТИЗИРАНА РАБОТНА РЪКА.
Напредъкът в технологиите винаги е представлявал риск от създаване на машини, които вършат работата на хората. Производствените работни места в частност са често най-рискови. С новите постижения в областта на роботиката почти половината от всички щатни бройки в САЩ ще бъдат уязвими от компютризацията през следващите 20 години. Предишни области на заетост, които някога са били считани за “чисто човешки”, сега се заемат от машини. Преди двадесет години машините за самообслужване са били смятани за невъзможни, а сега има почти половин милион в световен мащаб. Изкуственият интелект се развива непрестанно и ще дойде време, когато компютрите ще извършват работа, изискваща човешки решения. Няма ли да се окаже, че единствената работа за хората в бъдеще, ще е да ремонтират и поддържат машините? Поне докато не бъде изобретено устройство, което може да върши и това.
5. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С ДРУГИ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА ЩЕ ИЗЧЕНЕ.
Друга опасност, която мнозина виждат като проблем днес, е навлизането на социалните мрежи в обществото. Бихте ли предпочели да закупите нещо онлайн, или да използвате машина, вместо да говорите с ближния си? Дали е по-добре да пишете текст, отколкото да говорите по телефона? Обвиненията, че технологиите унищожават изкуството да водим разговор, може би съдържат някаква истина, но какво ли ще е бъдещето? Как ще взаимодействат децата от следващото поколение на цифровата ера с другите? Ако спрем всички нетехнологични социални взаимодействия, това може да доведе до някои непредвидени проблеми. Ще има дори и биологични последствия, възникващи от липсата на взаимодействие с други човешки същества. Един свят, съществуващ само и единствено онлайн, може да доведе дори до смъртта ни офлайн.
