Игрите имат интересна връзка с нашeто удоволствие. Изравняването, спечелването на цените, побеждаването в твърда битка и получаването на сладка плячка са всички дейности, които причиняват на мозъка ни да произвежда серотонин, като по този начин ни кара да се чувстваме добре.
Актът на игра на видео игри може да подсили положителните емоции и да подобри настроението. Някои разработчици на игри създават нови игри, пригодени за хора с увреждания. Те имат за цел да помогнат на хора с тревожни разстройства, хронична болка и други физически състояния.
Влиянието на игрите върху начина ни на мислене често се подценява. Различните игри имат различни ефекти върху мозъка ни. Стратегическите игри могат да ни направят по-бързи при вземането на решение и запомняне, а игрите за действие могат да подобрят координацията между ръцете и очите. Наистина не е рядкост да чуете за вредните ефекти, които видеоигрите оказват върху мозъка ви, но научната общност не е съгласна по този въпрос. Някои проучвания през 2014 и 2015 г. всъщност отчитат някои ползи.
Например Super Mario може да помогне за намаляване на риска от няколко психични заболявания и увеличаване на сивото вещество, а игрите за екшън могат да подобрят свързаността между различните дялове на мозъка.
Видеоигрите също са мощен мотивиращ инструмент. Освен това могат да бъдат полезни и като методи за преподаване. Тази теза усилено е защитавана от много научни изследователи и преподаватели. Точните подробности как се събира тази мотивираща сила от видеоигрите все още не са много ясни, но се изучават с всеки изминал ден.
Въпреки че много хора смятат, че играта на игри е просто загуба на време, е абсолютно грешна. Това е не само мое мнение, но и на учени, преподаватели и ,естествено – всички останали геймъри. Координацията на очите и ръцете ви след години редовни игри може да бъде много по-прецизна и под ваш контрол. Например, хирурзите, които играят над 3 часа всяка седмица, правят над 30% по-малко грешки по време на работа.
Въпреки че да седим твърде близо пред телевизора или компютъра, не е много препоръчително, някои хора може да открият, игрите имат някои изненадващи положителни ефекти върху зрението ни. По-доброто разпознаване на нюансите на сивото и подобряването на „мързеливото око“ са сред по-известните предимства.
С напредване на възрастта умът ни се променя и почти през цялото време познанието ни се нарушава. Наличието на инструменти не само за упражняване на ума ни, но и за подобряване на мисленето ни, е изключително полезно. Редовната употреба на видеоигри причинява подобрена когнитивна функция при по-възрастни. Тези ефекти могат да продължат с години.
Видеоигрите са заместител дори и на лекарствата за болка. Те просто имат няколко характеристики, които могат да бъдат полезни, докато се възстановяваме от контузия. Те отвличат вниманието ни, така че предпазват ума от болката, но не само това – те също карат нашия мозък да отделя вещество, свързано с чувството на удовлетворение и затишие на болката. Няколко часа игра може да се препоръча на пациентите.
Играта вече не е само самостоятелна дейност. Преди геймърите се смятаха за твърде изолирани, но сега онлайн изживяванията с много играчи са сред най-популярните начини за игра. Много геймъри работят заедно, за да победят предизвикателствата и да решават проблеми. Тези дейности не трябва да се ограничават само до виртуалния свят, много практикуващи игри намират нови приятели и връзки за социализиране в реалния живот.
Бързата адаптация е много важна част от играта, във всеки момент се появява нова информация и умът трябва да е готов да реагира на нея. Свръхбързите и фантастични процесори на компютрите са добри, но бързият ум е много по-добър. Проучванията показват, че геймърите, които често играят игри с бързи темпове, са с 25% по-бързи в реакционното си време, отколкото неиграчите. Игрите също помагат и за освобождаване от стреса. Било поради самата визия, развоя на събитията в нея или музиката, те ни помагат да се отпуснем. Проучване сред геймърите преди няколко месеца показва, че някои игри помагат за намаляване на стреса им с 50%.
Изготвил: Димитър Вълков
Източници:
Nature.com
Psycnet.apa.org
mentalfloss.com