РЕАЛНА ЛИ Е РЕАЛНОСТТА В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ?

Все повече млади живеят в среда на измамни социални сравнения

Вечно чувство за потиснатост, апатия и неудовлетворение. Всичко това може да са симптоми на болестта „социална мрежа“. Тази пристрастеност се проявява и физически – с мигрени, промени в кръвното налягане, отпадналост, проблеми със съня,безсилие, мускулна слабост.

Социалните мрежи правят стандартните социални сравнения наистина опасни и подтикват към депресия, подчертава професор Лори Сантос, водеща на курса „Науката на благоденствието“ в университета „Йейл“.

Тя обяснява, че сегашното поколение младежи е едно от първите, които трябва да се справят още от ранна възраст с феномена на социалните мрежи:

 „Проблемът се състои в това, че този тип платформи съвсем не дават реална информация за живота на другите.

Нима хората изглеждат толкова добре, както на снимките в Инстаграм, и нима се забавляват чак толкова много, колкото споделят в Снапчат. Реалността, представяна в социалните мрежи, просто не е реалност.“

Според Сантос рискът се състои в това, че потребителите са изложени на тези норми – че хората са непрекъснато щастливи, че имат страхотни тела, че притежават всякакви прекрасни вещи. А всичко това е предпоставка за отключване на депресии: „Защото младите живеят в среда на измамни социални сравнения. А когато обектите на подражание са нереалистични, тогава чувството на потиснатост се увеличава. В реалния живот всеки има моменти на върхове и спадове, но в Инстаграм, Фейсбук, Снапчат или Тик Ток се публикуват единствено позитивните изживявания, а дори и те са преувеличени и редактирани. Хората просто не споделят гадните си моменти. Така рисуват картина, която съвсем не отговаря на реалния им живот. Другите не виждат правилното разпределение от последователни върхове и спадове, което наблюдават в своя живот, затова колкото повече време прекарват в социалните мрежи, толкова по-потиснати и депресирани се чувстват. А това е жалко – защото те на практика Не се сравняват с реални личности, а с измислената версия на другите.“

Преподавателката от Йейл подчертава, че колкото повече време младите прекарват в социалните мрежи, толкова повече смятат, че не притежават достатъчно вещи, че не са достатъчно красиви, че не са достатъчно слаби или достатъчно щастливи. Затова не е изненада, че същото това поколение е и това, при което се отчита драстично покачване на употребата на антидепресанти: „Социалните мрежи засилват негативните ефекти от материалистичната ни култура. Те са се превърнали в един Парад на придобивките,

от които често нямаме реална нужда, но започваме жадно да копнеем за тях веднага щом ги видим онлайн.“ Професор Сантос цитира изследване, според което, когато потребителите се откажат от социалните мрежи, намалява чувството им на потиснатост, както и симптомите на резки смени на настроенията: „Засилва се усещането за щастие и за смисъл в живота.Единствено трябва да се осмелите да натиснете „изтрий“.“

Още през 2014 г. за болест е призната „селфиманията“. Известният британски  психиатър д-р Дейвид  Вийл се занимава именно с пациенти страдащи от странната, но толкова модерна мания. Той е категоричен, че тя Засяга предимно младите, но не е просто израз на суета, а е сериозна психична зависимост с висок суициден риск.

Д-р Дейвид Вийл пояснява: Проблемът от селфито не се състои толкова в самото заснемане на кадъра, а в споделянето му в социалните мрежи, защото това предполага търсене на одобрение, както и сблъскване с негативните коментари. Основната цел на терапията е да се научи засегнатият да прекарва все по-дълги периоди без да се поддава на нуждата да се снима и да публикува кадрите. Най- важното е да се търсят първопричините за тази мания, а те могат да са разнообразни – от ниско самоуважение до Физични или психични травми в миналото.“

Изследване на екип от Хюстънския университет, публикувано в Journal of Social and Clinical Psychology доказва, че колкото повече време прекарват младежите в социалните мрежи, толкова повече се увеличава проявата на депресивни симптоми. Ръководителят на проучването професор Стиърс подчертава, че сами по себе си социалните мрежи не причиняват депресия, а по-скоро времето, прекарано в тях, и неизменното сравняване с другите е правопропорционално на риска от депресия: „Стига се до създаване на фалшиви изживявания, изкривяване на реалността, само за да получим одобрение. Проблемът в този механизъм се състои в това, че тъй като ние реално сме наясно, че историята или изживяването, с което сме получили лайковете, е несъстоятелно или нереално, то и самото одобрение от страна на другите ни носи само Временно, мимолетно удовлетворение и бързо имаме нужда от още и още. Стига се до зависимост от едно доста ефимерно одобрение.“

Продължителното стоене пред екран влияе върху мозъка

След проучване, проведено сред 600 младежи, германски учени от университета „Хумболт“ стигат до заключението, че колкото повече е личната информация, която се споделя в дадена социална мрежа, толкова повече потребителите са изложени на риск от депресия. Специалистите подчертават, че след прекалено дълго време, прекарано в някоя социална мрежа, при някои младежи се наблюдават проблеми в реалното общуване, липса на комуникационни умения във всекидневни ситуации, както и проява на неадекватни реакции.

Известният френски психиатър Борис Сирулник изтъква, че чувството на потиснатост се отразява и на физично ниво и може да предизвика мигрени, промени в кръвното налягане, отпадналост, проблеми със съня, безсилие, мускулна слабост: „Всеки човек в някакъв период от живота си неизменно стига до депресивно състояние – подчертава Сирулник. – Неизбежно е. Но не бива да се заблуждаваме, че депресията е една болест. Това са всъщност множество различни състояния, обединени под общо име. Съществува огромна разлика между това да си потиснат заради мимолетен неуспех и състоянието да нямаш сили да станеш от леглото, защото си напълно „празен“ отвътре.

В по-голяма част от случаите, когато става дума за хора, които просто се чувстват потиснати, антидепресантите не са правилното решение. Те са по-лесен вариант и дори и да носят временно облекчаване на симптомите, всъщност Не се справят с причинителите на депресията.

А истинско „оздравяване“ се постига единствено чрез изясняване на причината и ефективно справяне по един или друг начин с нея.“

Твърдението, че пристрастеността към социалните мрежи и екраните се отразява и на физическо ниво, е потвърдено и от американския специалист д-р Никълъс Кардарас, автор на книгата „Облъчените деца: как екраните ги превръщат в дигитални наркомани“. Специалистът е категоричен, че дигиталната пристрастеност е с изключително голям риск в съвременното общество, тъй като повечето хора дори не си дават сметка за последиците от нея. В свое интервю за „Ню Йорк Поуст“ той подчертава: „В практиката си съм се сблъсквал в множество случаи. И колкото и плашещо да звучи, но истината е, че по-лесно е било лечението на зависими от кокаин и хероин, отколкото на хора, пристрастени към видеоигри или социални мрежи.

Прекрачи ли се границата към Истинското технологично пристрастяване, откъсването става много трудно.“

Авторът на „Облъчените деца“ цитира изследване на американски учени, доказващо, че продължителното стоене пред екран влияе върху мозъка и най-вече върху частта, отговаряща за контрола на действията и импулсите, по същия начин като кокаина. Модерните технологии стимулират мозъчната кора до такава степен, че се увеличава секрецията на допамин. Именно този невротрансмитер играе важна роля в редица психични процеси като мотивация, но и заболявания – като депресия и шизофрения, а освен това и при възникването на психична зависимост от психотропни субстанции.

Всъщност един от първите, които наричат екраните „електронен кокаин“, е неврологът Питър Уайброу от Калифорнийския университет. Негови изследвания показват, че прекаленото облъчване Засилва тревожността и агресията, както и депресивните състояния, и може да доведе до състояния, в които засегнатият да не различава коя реалност е истинската.

Поколението на социалните медии е поколението на увеличената употреба на антидепресанти

Според данни на Американската академия по педиатрия времето, което децата и подрастващите прекарват пред екран, се е увеличило с повече от 50% през последното десетилетие. Изследванията показват, че децата между 4-8 години се облъчват средно по 4-5 часа на ден, тези между 9-13 години – над 8 часа. В някои крайни случаи е установено, че подрастващите над 13 години са пред екран половината от денонощието. Другият рисков фактор според специалистите е, че децата започват да използват такива устройства на все по-ранна възраст. Американската академия по педиатрия алармира, че още преди навършване на годинка 53% от бебетата гледат телевизия, а 36% играят на смартфон или на таблет.

Според данни на Световната здравна организация екраните имат въздействие върху очите, мозъка, сърцето, дори кожата. А увеличеното време пред екран Влияе силно на децата и подрастващите и води до проблеми със съня, невъзможност за съсредоточаване, хиперактивност, наднормено тегло, дори мозъчни проблеми.

От СЗО подчертават, че почти 40% от днешните подрастващи са с нестабилни стойности на артериалното налягане – ту високо, ту ниско, като причината за това е именно прекалено многото време пред таблет или смартфон. Лекари алармират, че вече се срещат и случаи на инфаркт при пациенти на 14-15 години. Явлението е рядко, но отново се свързва с прекаленото стоене пред компютър и телевизор, като към това се добавят заседяването и неправилното хранене.

Материалът е подготвен от Петя ИЛАРИОНОВА

Източник: Списание „КОСМОС“, бр.6, 2020

About The Author

Leave Comment